Тази тема заслужава повече внимание.

Точно за това мислех и аз напоследък.

Чудесно казано! Напълно подкрепям.

Да. Когато работата, пък и живота като цяло, се превърне в рутина и вече няма какво ново да научиш, някак губиш мотивацията.

В работата често се чувстваме изостанали и особено в началото се втурваме да учим всичко и да се доказваме.

Много хора не са запознати с професията кариерен консултант изобщо. Не си представят, че биха имали нужда от разговор, помощ от някой при избора на кариера.

Когато професията ти доставя удоволствие, както ми доставя моята, баланса идва по естествен начин.

Понякога млади хора, които търсят да се ориентират в избора на професия, всъщност зависят от мнението на родителите.

Ако можех да се върна в по-ранните ми години, бих преминала обучение за кариерен консултант още тогава с най-голямо удоволствие.

Ще разкажа за първата ми работа като 18 годишна. Срещнах един познат, който отиваше на курс по немски за да се яви на интервю за работа в McDonald's в Германия. Прозвуча ми интересно и се записах и аз на този курс.

Заслужаваше си разбира се. Научих ценни уроци, натрупах знания и незаменим опит.

Бях на 27 когато заминах за Канада. Вярвах, че там ще постигна по-добър стандарт на живот, но основната причина беше авантюристичната ми природа.

Преминала съм през много професионални дейности. В един момент обаче започнах да се питам всъщност къде бих се чувствала най-комфортно, какво правя с удоволствие. И тогава избрах да стана кариерен консултант.

Нямах образование за тази професия и да - със сигурност е необходимо, тъй като да консултираш хората за техния кариерен път е изключително отговорна задача.

Не съжалявам за нищо. Благодарна съм за всичко.